"Моята кралица", Жан-Батист Андреа, превод Валентина Бояджиева, издателство "Orange books"

Героят на тази книга е дете, но книгата не е предназначена за детска аудитория. Екзалтацията, безпомощността, невъзможността да дефинира себе си, неопределеността на човека в един неразбираем свят, в който времето се мери на педи – всичко това прави текста твърде особен. Специален. С навлизането си в разказа ние почти механично започваме да търсим етикетите, които да ни насочат на какъв рафт да го подредим; с какво да го съизмерим, за да го осмислим. Дислексия, аутизъм, специални образователни потребности… Даже наблягаме, все едно да подчертаем, че героят е такъв, а ние не.

Може би най-хубаво ще е да прочетем книгата без толкова много да мислим и без да съдим, а да се вдълбочим в усещанията. Така, както живее момчето. На 13 години, външно пораснал почти колкото баща си, и с ум, различен от умовете на другите. Буквите и цифрите са му неразбираеми и неподатливи; думите се скупчват и стават твърде големи, за да ги изрече. Приема всичко буквално, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Преди да го отхвърли като чуждо тяло, училището не му е дало подходящо образование, нито приятели. Един приятел, заминал твърде скоро, и един голям враг и мъчител.