Преди 25 години Боавища извърши едно от най-големите чудеса в историята на португалския футбол. Скромният клуб от работнически квартал на Порто успя да наруши хегемонията на трите местни гранда – Бенфика, Порто и Спортинг, и да спечели шампионската титла през сезон 2000/01. Оттогава никой друг отбор извън прочутата Голяма тройка не е успявал да повтори този подвиг. Днес обаче някогашният първенец води съвсем различна битка, в която залогът не е поредният трофей, участието в европейските турнири или мястото в класирането, а самото му съществуване. Натрупани дългове за над 150 милиона евро, години на финансови злоупотреби, тежки управленски грешки и сложни съдебни процедури поставиха Боавища на ръба на окончателното изчезване. През лятото съдът нареди клубът да прекрати дейността си, а през октомври изглеждаше, че историята на една от най-емблематичните институции в португалския спорт ще приключи завинаги. Но тогава се случи нещо, което напомни защо футболът продължава да бъде много повече от бизнес. Привържениците събраха десетки хиляди евро, за да отворят отново вратите на любимия си клуб, а впоследствие самите кредитори, на които той дължи огромни суми, помогнаха да бъде отложено закриването му. Парадоксът е, че допълнителният шанс за оцеляване дойде именно след като Боавища загуби едно от най-ценните си притежания – легендарния стадион „Беса“.