Копенхаген. Красота. Изящество. Ето ни в центъра на града. Под сивите облаци се издига внушителната сграда на кметството. Веднага се сещам за "Европейският футбол 88. Новото кралство на оранжевите". По-младите може би не знаят, или само са чували. Тази книга беше като пътеводна светлина за всеки футболен запалянко. Тогава, когато в полунощ на фона на стария герб звучеше националният химн.
Та докато кръстосвам централните площади на датската столица, се сещам за цитат от знаменитата книга: "Когато се разхождате из Дания, не правете повече от десет крачки в една посока. Направите ли ги, ще се озовете на ферибота за Швеция…". Почти съм сигурен, че цитирам едно към едно. Това беше в частта за датския отбор, воден от Сеп Пионтек. В същата глава се споменаваше как Алан Симонсен – Датския принц бил работник във фабрика, а други представители на Червения динамит деляли футбола с кариерата си на полицай, водопроводчик и пр.
Като сме пред кметството няма как да не се замислим за 1992 г. Море от червено-бели фенове, на балкончето се показват героите от Гьотеборг с европейската купа. Все едно беше вчера това първенство. Онези спасявания на Петер Шмайхел, онези слаломи на Бриан Лаудруп, който до средата на 90-те беше Браян Лаудруп у нас, повеждането с ръка на Ким Вилфорт.
