П реди шест месеца Дженаро Гатузо правеше безкрайни разходки по плажа Плая де ла Фонтаниля, западно от Марбея. Сам, сред пясъка, палмите и величествените хотели, той обмисляше онзи аспект от живота си, който доскоро му изглеждаше като неоспорима истина.
„Като футболист имах късмет и спечелих всичко. Но като треньор…“
Тези думи непрекъснато се въртяха в главата му. В началото на пролетта на испанското крайбрежие бъдещето му изглеждаше предопределено. Тринадесет години като треньор, малко поводи за радост и накрая – най-болезненият момент в кариерата му: онази незабравима нощ в Зеница.
„Болка и разочарование, които ще нося със себе си завинаги.“
Поредният провал на Италия в квалификации за световното първенство, потъването на „адзурите“ в забвение и Рино Гатузо, който в своето испанско убежище се питаше какво е можело да бъде, но така и не се случи.
Днес, шест месеца по-късно, ситуацията е много по-различна. Между тренировъчната база на Лацио във Формело и Олджата – престижния жилищен район с луксозни вили в северните покрайнини на Рим – Гатузо изглежда спокоен. Отборът му е на върха в класирането, току-що постигна убедителна победа с 3:0 срещу Ювентус в Торино, а подобен сценарий едва ли е смеел да си представи някой. Може би дори самият той.
