"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Когато Михаил Желев застава на старта на европейския финал в Атина през 1969 година, едва ли предполага колко дълъг живот ще има резултатът му. Предстоят малко повече от осем минути бягане, които ще му донесат златен медал и национален рекорд в леката атлетика. Титлата ще остане завинаги негова. А рекордът ще чака следващия българин близо 45 години.
Роден на 15 юли 1943 година в Сливен, Желев постепенно намира своето място в една от най-тежките бегови дисциплини. На 3000 метра с препятствия издръжливостта и скоростта трябва да вървят заедно с умението да преодоляваш сухи и водни препятствия, докато умората се натрупва с всяка обиколка.
Пътят му към голямата титла минава и през разочарования. На Европейското първенство в Будапеща през 1966 година той не успява да стигне до финала. Под ръководството на треньора Илия Попов обаче напредва, подобрява националния рекорд и се утвърждава сред силните европейски състезатели.
През 1968 година вече е шести на Олимпийските игри в Мексико. Следващата голяма крачка идва само година по-късно.
