"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Рууд Гулит беше една от най-големите аномалии във футбола. Преди появата му в края на 70-те години нидерландският футбол не беше виждал нищо подобно. Висок, атлетичен и незабравим с прическата си, нидерландецът от суринамски произход съчетаваше скоростта на спринтьор с ловка техника и чиста елегантност. Може би най-впечатляващото нещо за носителя на "Златната топка" е, че дори десетилетия след оттеглянето му позицията му остава невъзможна за определение. Либеро, полузащитник, крило и нападател – той се отличаваше във всяка от тях в различни моменти от кариерата си. Дори след като създаде легендата си като атакуващ полузащитник и покори Европа с Милан и нидерландския национален отбор, той все пак настояваше да се върне на позицията на централен защитник в разцвета на силите си.
Преди да бъде сравняван с великия Диего Марадона, да спечели "Златната топка" и да доминира в Европа с клуба си и националния отбор, Гулит беше 16-годишен защитник в Амстердам, който чакаше оферта от Аякс. Докато един ексцентричен уелски мениджър не се намеси, за да промени хода на европейския футбол. Бари Хюз остави сериозен отпечатък върху престоя си в "ниската земя", но един от най-паметните моменти в кариерата му остава уреждането на трансфера на Гулит в Хаарлем.
