В 87-ата минута на мача в Болоня, Иса Думбия проби мощно по лявото крило, навлезе в наказателното поле на Турция, премина през всички защитници по пътя си и отправи удар. Макар и блокиран, топката стигна до Алесандро Романо, който асистира на Франческо Пио Еспозито. Нападателят на Интер оформи крайното 3:1, подпечата победата на Италия, а Думбия беше на върха на щастието.
Това беше перфектният завършек на дебютния му мач като титуляр със синята фланелка, в който халфът бе обявен за играч на мача. Той неуморно покриваше огромни периметри, отнемаше топки, беше почти безгрешен в подаванията си и свързваше защитата с атаката, доказвайки се като класически полузащитник тип „box-to-box“. Шансът, даден му от националния селекционер Роберто Манчини, беше сграбчен с две ръце – един отличен подарък за рождения ден. Изглежда, че е дошло неговото време да излезе на голямата сцена.
Пътят на Думбия е всичко друго, но не и лесен. Само преди малко повече от две години той се състезаваше в трета италианска дивизия. Когато получи повиквателната от Манчини миналия месец, халфът призна, че живее в сън. Вълнението е още по-голямо, когато го правиш рамо до рамо с най-добрия си приятел. Думбия израства в малкия клуб Албинолефе, представляващ две градчета в предградията на Бергамо, заедно с Мохамед Али Зума.
