Въпреки че неделята на пистата „Ерманос Родригес“ премина под знака на Андреа Кими Антонели, в падока на Формула 1 се откроиха още две основни теми: нарастващото напрежение във Ферари и начинът, по който Фред Васьор ще се справя с него, както и шестата победа на Макс Верстапен в Мексико.
Когато по време на пресконференцията след състезанието стана дума за поредния му триумф, нидерландецът побърза да се пошегува: „Да, всъщност трябва да преименуват състезанието на Гран при на „Максико“. Това би било чудесно.“
Погледнато сериозно, зад впечатляващата статистика на Верстапен в Мексико стоят няколко фактора. В годините на партньорство между Ред Бул и Хонда японският производител разполагаше с изключително ефективен турбокомпресор за голяма надморска височина – технология, взаимствана частично от авиационната индустрия. Това неизменно даваше предимство на тима по отношение на мощността на задвижващата система.
Освен това самият Верстапен се справя безупречно с условията на ниско аеродинамично притискане, които традиционно правят мексиканското трасе изключително хлъзгаво и предизвикателно за пилотите.
През 2026 година обаче друг компонент изигра фундаментална роля за успеха: отборната стратегия.
След като в Остин тимът допусна тактически грешки, залагайки твърде упорито на по-меките комплекти гуми и реагирайки бавно на събитията на пистата, в Мексико подходът беше напълно различен.
