"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
За да съберат отбор, способен да покори Европа, днешните грандове търсят футболисти по всички континенти. През 1967 година Селтик намира своите герои почти пред собствената си врата. Единадесетте титуляри, които излизат срещу Интер във финала за Купата на европейските шампиони, са родени в Глазгоу и околността. Пред тях стои отбор, който вече два пъти е печелил трофея. След 90 минути европейският футбол има нов господар.
Историята често звучи като приказка за един квартал, но географията е малко по-широка. Всичките единадесет титуляри на Селтик са родени в радиус от около 30 мили, или близо 50 километра, от "Селтик Парк". Най-далеч идва Боби Ленъкс – от крайбрежния град Ларгс. Останалите десет са родени още по-близо до стадиона.
Това не означава, че всички са израснали в школата на клуба. Джок Стейн събира отбора и с попълнения от други тимове. Но съставът запазва необикновено силна местна връзка: хора от един район излизат да представляват своя клуб на най-голямата европейска сцена.
Противникът изглежда далеч по-подготвен за подобна вечер. Интер на Еленио Ерера е спечелил КЕШ през 1964 и 1965 година. В състава са Сандро Мацола, Джачинто Факети и Тарчизио Бурнич, а защитната организация на италианците е изпитание за всеки съперник.
