Преди Златната топка, преди „Камп Ноу“ и преди Париж имаше Порто Алегре. В Гремио 18-годишният Роналдиньо стана голмайстор на щата, спечели първите си трофеи и в един финал срещу Интернасионал се подигра на капитана на световните шампиони. Оттам започва всичко, а сега той е глобален посланник на Sesame.
В края на юни 1999 г. Бразилия научава едно ново име. За по-малко от две седмици Роналдиньо печели щатската титла с Гремио с победния гол във финала, дебютира за националния отбор и тръгва към Копа Америка. Но за феновете в Порто Алегре най-запомнящото се от онези дни не е голът, а един човек на терена: Дунга.
Роналдиньо постъпва в школата на Гремио през 1987 г. и минава през всички възрастови формации. Дебютът му за мъжкия отбор идва през 1998 г. в Копа Либертадорес, срещу Вашку да Гама.
По онова време е с къса, естествено къдрава коса, далеч от дългите къдрици, с които светът ще го запомни в Европа. Фланелката е синьо-черно-бялата на Гремио. Номерът е 10.
Финалът на Кампеонато Гаушо през 1999 г. е Гре-Нал – дербито на Порто Алегре между Гремио и Интернасионал. Серията е от три мача, а решаващият е на 20 юни.
