Състезателният уикенд от Формула 1 на пистата „Ерманос Родригес“ се очертава като сериозно изпитание в много отношения както за пилотите, така и за конструкторите и производителите на двигатели.
По време на медийния ден в Мексико Сити основен акцент в дискусиите бе ефектът от турбо дупката при разредения въздух на 2286 метра надморска височина, особено след като системата MGU-H вече не подпомага турбокомпресора.
Височината оказва сериозно влияние върху нивата на аеродинамично притискане и сцепление, което кара състезателите да очакват изключително труден уикенд. Макар това да е обичайно за Мексико, в предишни години ефектът можеше да се компенсира частично чрез настройките на крилата.
Традиционно отборите избираха конфигурации с високо притискане като за Монако, тъй като челното съпротивление на тази височина е минимално. В разредената атмосфера обаче тези пакети генерират притискане, сравнимо едва с това на пистата в Монца. През настоящия сезон картината е различна заради активната аеродинамика – според Верстапен възможностите за напасване са още по-малко и колите ще се пързалят значително повече.
„Тук сцеплението е много по-ниско. Обикновено компенсирахме надморската височина с крилата, но сега практически разполагаме само с една конфигурация“, сподели Верстапен.
