Франция е във финансова криза. Това е ясно. Не е толкова ясно обаче защо точно се случва това.
Въпросът може да изглежда дори нелеп. Разрушенията и насилието от по-миналия уикенд бяха ужасяващи – дори като се има предвид прословутата склонност на французите да излизат по улиците и да издигат барикади. Най-вероятният победител на президентските избори догодина е Марин льо Пен, която наследи крайнодясната политическа сила във Франция от баща си – отровна фигура, отричаща Холокоста и симпатизираща на нацизма. Най-сериозният ѝ конкурент е ветеранът на крайнолевия социализъм Жан-Люк Меланшон, който предложи държавният дълг просто да бъде „изгорен“. Нима не е очевидно, че инвеститорите биха избягали от една такава страна?
Но нещата не са толкова еднозначни. Доходността по френските държавни ценни книжа все още е по-ниска от тази във Великобритания (а до миналата седмица беше по-ниска дори от американската). Бюджетният дефицит на Франция, като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), е едва наполовина от този на САЩ. Китай поддържа по-висок първичен дефицит. Държавният дълг на Франция е малко над размера на БВП – ниво, което надвишава средното за еврозоната, но в Италия например той е значително по-висок.
