Двудневните преговори в Абу Даби приключиха без фанфари и без подписан мирен договор. И макар на хартия да остана само мащабната размяна на пленници, срещата ще се запомни с друго – с натрапчивото усещане, че духът на края на войната вече се е вселил във всички преговарящи.
Досега разговорите между Москва, Киев и Вашингтон приличаха по-скоро на техническо управление на кризата. Разменяха се хуманитарни жестове и военнопленници, но срещите приключваха с еднотипното „конструктивни разговори“, което на езика на дипломацията означава: събраха се, но не се разбраха. Февруарската среща в Швейцария беше типичният пример за още от същото.
В Емирствата обаче фокусът за първи път се измести от въпроса „как да спрем стрелбата“ към големия въпрос „как ще изглежда светът след нея“.
Показателно е, че страните не влязоха в челен сблъсък за квадратни километри и граници, знаейки добре, че това е темата, която моментално би взривила масата. Вместо това спорът се завъртя около поредността – първо мирното споразумение или първо гаранциите за сигурност.
