През последните месеци проливите Ормуз и Баб ел-Мандеб се превърнаха в синоним на геополитическо съперничество. Който контролира тези тесни водни пътища, контролира потока на морския трафик от Арабско море и Червено море към Индийския океан, а с него – и жизненоважна част от световната търговия, пише The Conversation.
Конфликтът за контрола над тези проливи обаче е почти толкова стар, колкото и съвременната морска търговия. Войната между САЩ и Иран за тези стратегически места е само последната глава от многовековна история на опитите на сили извън региона да влияят върху или да доминират над Близкия изток по море.
Китай от времето на династията Мин е един от най-ранните примери за сила извън региона, която проектира влиянието си чрез военна мощ по море и дипломация. През 1405 г. китайският адмирал, изследовател и дипломат Джън Хъ, който е мюсюлманин, предприема първата от седем експедиции през Индийския океан.
Той е начело на флот от над 300 плавателни съда и достига град Ормуз около 1414 г., а след това и Аден в Йемен, преминавайки през Баб ел-Мандеб към Червено море.
