Приказките обикновено започват с принцесата. Историята на Весна Караджорджевич започва много преди титлата.
Започва с едно момиче, израснало между два свята – със Сърбия у дома и Германия отвъд прага. С кирилицата преди латиницата, със сръбския като майчин език и с немския, който научава, едва когато прекрачва училищния праг. С пианото и сръбските народни танци от петгодишна възраст. С ранните сутрини, в които разнася вестници, и с един урок, който ще остане с нея завинаги – че нищо истински ценно не идва без труд.
Години по-късно същото момиче ще избере Ниш пред Мюнхен, ще превърне стоматологията в свое призвание и ще изгради международна кариера, без да забрави откъде е тръгнало. Ще лекува хора, които се страхуват да седнат на стоматологичния стол с убеждението, че добрият лекар трябва да вижда не просто диагнозата, а човека срещу себе си.
А после животът ще напише глава, която дори тя не е планирала. На концерт на „Рамщайн“ в Белград, сред музика и хиляди хора, Весна среща принц Александър Караджорджевич. Разговорът им започва случайно. Седмица по-късно той лети до Мюнхен, за да я види. Година по-късно я моли да стане негова съпруга. А жената, която никога не е преследвала приказката, се оказва част от една от най-старите кралски династии на Балканите.
