През юли оставката на министъра на образованието в правителството на премиера Нарендра Моди сложи бърз край на първата мащабна вълна от студентски протести – известни като протестите на „хлебарките“ (този синоним използва индийският топ магистрат относно някои активисти – бел. ред.) – точно когато те набираха скорост. Този път обаче за премиера няма лесен изход.
Дори Моди да иска да се освободи от Кумар, чийто мандат изтича след повече от две години, това би изисквало време и политически ресурс. Избирателната комисия на Индия е независим орган; за отстраняването на нейния ръководител е необходимо разследване, което да докаже „неправомерно поведение“, както и одобрение от двете камари на парламента в рамките на една и съща сесия, при присъствието на поне две трети от депутатите.
От друга страна, партията на Моди – Бхаратия Джаната (BJP) – многократно е изразявала подкрепата си за Избирателната комисия и за актуализацията на избирателните списъци. Целта на тази процедура е да бъдат премахнати имената на починали лица, дублирани записи, както и на хора, които нямат право на глас в най-голямата демокрация в света.
