На 650 километра от Исламабад, сред снежни върхове, черешови дървета и древни пътища на коприната, се крие едно от най-необикновените места в света. Тук овцете водят туристите по планинските пътеки, десет езика звучат в малките селца, а местните жители продължават да търсят съвет от жена, за която вярват, че общува с приказни същества.
Внимателно се катеря по стръмния склон, покрит с подвижни камъни, и се опитвам да не изоставам от стадо рунтави бели овце. При всяка несигурна стъпка изпод краката ми се свличат камъчета, предизвиквайки миниатюрни свлачища.
Овцете обаче изобщо не се притесняват. Те уверено напредват по опасния планински склон, сякаш знаят наизуст всяка извивка на пътеката. Водят ме като опитни екскурзоводи към място, откъдето се разкрива невероятна гледка.
Пред мен се простира долината Ишкоман в Северен Пакистан, обградена от заснежени върхове и прорязана от светлите води на ледников поток. Нежнорозови черешови цветове обрамчват тесните планински завои, които се спускат към малкия туристически хостел Coyote Den Ishkoman.
Това е моят дом за седмицата – пасторално убежище сред планините, където ме очакват преходи към високите върхове и среща с жена шаман, за която местните разказват, че разговаря с феи.
