След срещата на Путин, Тръмп и Си в Китай много хора си направиха извода, че в света днес функционира някакъв "триъгълник на властта". Други пък стигнаха до заключението, че оттук насетне нашата задача е да се ориентираме на кого от тримата да се подчиним.

Не е така. Центровете на сила в днешния свят са четири. По-слабите три бяха представени в Китай. Четвъртият и по-силният не беше там – това е Европа.

Срещнаха се трима стари мъже, които са убедени, че именно те, персонално, са властта в своите страни. И че от тях и техните персонални отношения зависи какво ще се случи в света. И тримата обаче са представители на залязващи сили.

Путин загуби инициативата във войната си против Украйна и Европа. Икономиката му е разнебитена. Дори когато не беше, нейният обем се лашкаше между обема на Полша и този на Италия в зависимост от световните цени на петрола.

Тръмп загуби реалната власт вътре в САЩ след невижданата от поне 50 година загуба в полза на демократите. От 3 януари властта ще е в техните ръце. Преди да загуби властта, той загуби уважението на света. И той, както Путин, е бивш "велик" в очите на публиката.