В Япония дори най-обикновеният жест може да разказва цяла история. Един поклон невинаги е просто поздрав, махването с ръка не е подходящо за всеки, а начинът, по който се обръщате към друг човек, може да издаде колко добре познавате местната култура.
За хората отвън японският език на тялото понякога изглежда объркващ. За да изразим неодобрение или да помолим за нещо, тук можем да използваме различни части на тялото или да движим ръцете си в посока, противоположна на тази, с която са свикнали хората от други култури.
Но в Япония, където добрите обноски и етикетът се ценят изключително високо, езикът на тялото е могъщо средство за общуване. За посетителите той е и един от най-непосредствените начини да се докоснат до нашата култура.
Да вземем например обикновеното сбогуване. То може да изглежда съвсем различно в зависимост от това с кого се разделяте.
Когато се сбогувам с приятел на моята възраст, обикновено му махам с ръка. Но ако се разделям с по-възрастен човек, вероятно ще се поклоня – дори да го познавам много добре.
Никога няма да посоча някого с пръст, независимо колко близки сме. А ако се срещам с човек за първи път, няма да му подам ръка за ръкостискане.
Можете да срещнете тези неизречени правила навсякъде – сред тълпите около популярните туристически забележителности, в традиционните японски заведения идзакая или в обществения транспорт.
