Всеки, който се разходи по парижките булеварди в неделя следобед, би усетил онези „срам и гняв“, за които говори президентът Еманюел Макрон след уикенд, белязан от безредици.
Разбити витрини, заковани с дъски прозорци и овъглени импровизирани барикади свидетелстваха за грабежите, засегнали около 1500 търговски обекта в цялата страна. Десетки тежко екипирани полицаи все още стояха на пост с вдигнати щитове след нощ, в която само във френската столица бяха задържани 500 души. А сред хаоса – един-единствен минувач, който тихо измиташе счупените стъкла.
Това може дори да коства на президента Доналд Тръмп междинните избори в САЩ, предвид влиянието, което необмислените му действия в Ормузкия проток оказаха върху цените на петрола – макар самият той с видимо задоволство да се опитва да отклони вниманието, сочейки с пръст към Париж.
И все пак, склонността на Франция да изпада в състояние на размирици става плашещо редовна – точно както и неспособността на администрацията на Макрон да овладее ситуацията. Което повдига въпроса: защо една от държавите в развития свят с най-големи публични разходи отново е обхваната от пламъци?
