Лондон, 1843 г. 27-годишна жена преглежда статия за аналитичната машина на Чарлз Бабидж, която все още е само чертеж. Но прозорливата дъщеря на поета Джордж Байрон – Ада Лъвлейс, вижда в устройството нещо, което никой друг не забелязва. Тя така се вдъхновява от откритието, че бележките се оказват три пъти по-дълги от самата статия. Именно в тях тя записва алгоритъма, смятан за първата компютърна програма.
Развивайки го, Ада е осенена от една дръзка мисъл – машината може да композира музика, стига да зададем правилата. След което се пита: "Но ако това е така, могат ли машините да мислят?". Ужасена от еретизма, тя си записва: "Аналитичната машина няма никакви претенции да създава нещо. Тя може да направи само онова, което знаем как да наредим".
"Предлагам да разгледаме въпроса: могат ли машините да мислят?". Резултатът от мисловния спор с енигматичната дъщеря на Байрон е, че още тогава Тюринг е озадачен от алгоритмите: "Машините ме изненадват доста често".
Още 76 години по-късно изкуственият интелект вече директно доказа, че освен огромни ползи и пробиви в науката и медицината алгоритмите могат да са вироглавци, организиращи шокиращи и подмолни бели.
