Никога досега цивилизацията не е създавала и съхранявала толкова много информация. Но остаряването на технологиите, изчезването на онлайн платформи и липсата на надеждни стратегии за дългосрочно архивиране поставят въпроса дали бъдещите поколения ще могат да достигнат до дигиталното наследство на нашето време.
Представете си, че след няколкостотин години историци се опитват да разберат как са живели хората в началото на XXI век. Те откриват книги и каменни паметници, хартиени документи и вещи, но почти не могат да намерят личните кореспонденции, снимките, видеозаписите и публикациите, които днес съставляват огромна част от човешкото общуване и творчество. Причината няма да бъде липсата на информация. Тя ще бъде невъзможността тя да бъде прочетена.
Този парадокс стои в основата на понятието „дигитална тъмна епоха“ (Digital Dark Age) – сценарий, при който значителна част от цифровите данни, създадени от съвременното общество, стават недостъпни за бъдещите поколения. Темата е разгледана от MIT Technology Review в статията „The Race to Save Our Online Lives from a Digital Dark Age“ на Нийл Фърт.
