По време на пълно слънчево затъмнение короната на Слънцето се появява като перлено сияние около черния диск на Луната.
Изглежда безтегловно, почти призрачно. Но зад тази величествена красота се крие парадокс, който отдавна озадачава учените. Факт е, че тази тънка обвивка на Слънцето е стотици пъти по-гореща от повърхността му. В продължение на десетилетия физиците се опитваха да разберат откъде идва енергията за такава температура. И сега, може би, отговорът е намерен. И е получен експериментално, в лабораторията.
Слънцето е кълбо от плазма, горещ газ, в който частиците носят електрически заряд. Магнитни полета протичат през тази плазма. И именно тези полета, а не само термоядрените реакции в ядрото, определят какво се случва на повърхността и в атмосферата на звездата.
Външният слой на слънчевата атмосфера е короната. Тя се простира на милиони километри и е видима с невъоръжено око по време на пълно затъмнение. В нормални дни тя е затъмнена от яркостта на фотосферата – видимата повърхност на Слънцето.
Според учените повърхността на Слънцето има температура от около 5500°C. А външната му атмосфера, короната, е над милион. Логиката подсказва, че колкото по-далеч от огъня, толкова по-студено става. Но със Слънцето е обратното. Този парадокс се нарича „проблем с нагряването на короната“.
