Поръчали сте нещо онлайн и очаквате доставката. Получавате съобщение, че пратката е задържана заради неплатена такса от 1,50 евро. Има линк, през който можете да платите веднага. Сумата е малка, съобщението изглежда съвсем обичайно, а вие действително чакате куриер. Отваряте страницата, въвеждате данните на картата си и продължавате с деня си. Само че съобщението не е изпратено от куриерска компания. Страницата е фалшива, а целта е била да предоставите платежните си данни на измамници. Това е един от най-простите примери за социално инженерство – подход, при който киберпрестъпниците не се опитват непременно да проникнат в компютъра или телефона ви, а ви убеждават сами да извършите действие в тяхна полза. Използват познати ситуации, доверие и най-вече усещането, че трябва да реагирате веднага. Подобни измами съществуват отдавна, но днес стават значително по-убедителни. Изкуственият интелект позволява за минути да бъдат създадени фалшиви сайтове, реалистични изображения и съобщения, написани на безупречен български език. Тази промяна е една от причините социалното инженерство да заслужава специално внимание по време на Европейския месец на киберсигурността през октомври. Защото днес защитата в интернет зависи не само от технологиите, но и от способността ни да разпознаваме кога някой се опитва да ни манипулира.