Радиосигналът до легендарната сонда вече пътува по 24 часа в едната посока, а инженерите на NASA пазят живото ѝ състояние в междузвездното пространство Малцина са вярвали преди половин столетие, че електроника от седемдесетте години на миналия век ще оцелее толкова дълго в ледената пустош отвъд Слънчевата система. На 18 ноември 2026 г. в 13:16:07 ч. московско време космическият апарат Voyager 1 отбеляза забележителен юбилей по отстояние, преминавайки границата на един светлинен ден от нашата планета. Пътят до тази точка е отнел 49 години, два месеца и 11 дни след старта на 5 септември 1977 година, като най-впечатляващото в случая е, че ветеранът далеч не е просто безмълвен отломък, а продължава да изпраща научни данни.
Преди да се впуснем в сметки, си струва да уточним самото понятие – светлинният ден е мярка за разстояние, а не за време. Той обозначава пътя, който светлината и всяко друго електромагнитно лъчение изминават за денонощие, което се равнява на приблизително 25,9 милиарда километра. На практика това означава, че радиовълните, движещи се със скоростта на светлината, вече се нуждаят от около 24 часа, за да стигнат от Земята до сондата, и от още толкова за обратния сигнал. Самият апарат естествено не се движи по идеална права линия, така че реалният му пробег и евентуалните показания на хипотетичен километражен брояч биха били различни.





