Сутрин – препечена филия с масълце или баничка по пътя към работата, на обяд – някакво месо с картофи или бял ориз, вечер – нещо набързо от щанда с полуфабрикати. Така можеш да ядеш обилно всеки ден и пак да оставиш чревните си бактерии да гладуват. В чинията изглежда като съвсем обикновен ден, но вътре в тялото започва драма.

В червата ни живеят трилиони микроорганизми, които пазят границите на органите като верни стражи. Но оставиш ли ги без любимата им храна – фибрите, тази армия обръща посоката и буквално “яде” от слузестия защитен слой, който пази червата от възпаления.

До този извод стигат две мащабни проучвания на учени от Принстънския университет и свързания с него Институт за изследване на рака “Лудвиг”. Публикувани са в авторитетните научни списания PNAS и Nature Metabolism. Изследванията проследяват в детайли как точно диетата ни пренарежда микробиома и какво се случва на клетъчно ниво, когато менюто ни обеднее откъм растителна храна.

Вътрешната стена на дебелото черво не е гола, а е покрита с плътен, хлъзгав двуслоен изолатор от слуз. Изграден е от муцини – сложни протеинови молекули, при които към белтъчната сърцевина са прикрепени множество въглехидратни вериги. Вътрешният слой е стерилен и плътно прилепнал към клетките, докато външният служи като дом и “трапезария” за полезните бактерии.