Чумата се причинява от Yersinia pestis – зоонозна бактерия, която обикновено се среща при дребни бозайници и техните бълхи. При заразените с Y. pestis симптомите често се проявяват след инкубационен период от един до седем дни. Чумата може да бъде бубонна, септицемична и белодробна. Тя се предава между животни и хора чрез ухапване от заразени бълхи, при директен контакт със заразени тъкани и чрез вдишване на инфекциозни частици от дихателните пътища. Заразата може да протича много тежко при хората. Лечението с антибиотици е ефективно срещу бактерията, причиняваща чума.
• вдишване на инфекциозни частици от дихателните пътища на пациент с белодробна чума.
Чумата е много тежко заболяване при хората, особено когато бактерията се разпространи в кръвообращението (септицемична чума) или инфектира белите дробове (белодробна чума). Ако не бъде лекувана, смъртността е от 30 до 100%. Белодробната и септицемичната форми са смъртоносни, ако не бъдат лекувани навреме.
Белодробната чума е особено заразна и може да предизвика тежки епидемии чрез предаване от човек на човек чрез инфекциозни частици от дихателните пътища.
В исторически план чумата е била причина за широко разпространени пандемии с висока смъртност. През XIV век тя е известна като „Черната смърт“.
