Финансовите ограничения на клиничните пътеки, недостигът на медицински персонал и слабият контрол върху употребата на антибиотици затрудняват българските болници в борбата с антимикробната резистентност. На този фон част от антибиотиците, смятани доскоро за последна линия на лечение на тежки инфекции, постепенно губят ефективността си. Това коментира пред Mediapool д-р Жулиен Димитров от Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ "Лозенец".
Според него един от основните проблеми е ограниченият достъп до ефективни скъпи антибиотици, необходими за лечението на инфекции, причинени от силно резистентни бактерии. По думите му, докато в западноевропейски болници вече се натрупва опит с тези препарати и се наблюдава развитие на резистентност към тях, в много български лечебни заведения те все още са малко познати или практически недостъпни.
Причината е преди всичко финансова. Лечението по клинични пътеки е с определен бюджет, който невинаги позволява да бъдат покрити разходите за скъпи антибиотици.
"Когато в този финансов лимит трябва да вместим примерно един курс с цефалоспорин, който струва около 7500 евро, сами разбирате, че повечето клинични пътеки, свързани с лечението на основното заболяване и усложненията, дори не могат да покрият половината от този курс", обясни д-р Димитров.
