Начинът на живот и ежедневните навици имат най-голямо значение за риска от преждевременна смърт – с дял от 40%, докато генетичната предразположеност определя 30%. Следват социалните условия с 15%, медицинската помощ с 10% и околната среда с 5%. Това показват данни, представени от пулмолога и депутат от "Демократична България" д-р Александър Симидчиев по време на националната медицинска конференция по дълголетие с международно участие, организирана от Българската лонджевити асоциация.
Симидчиев посочи, че отговорността за дълголетието е споделена между държавата и отделния човек. Държавата трябва да осигури здравословна среда, по-добро качество на въздуха, политики за ограничаване на тютюнопушенето и употребата на алкохол, както и намаляване на солта и захарта в храните. Системата носи отговорност и за достъпната профилактика и скрининг. Отделният човек обаче трябва да се погрижи за собствените си навици – да намали или спре тютюнопушенето и да води здравословен начин на живот, посочи той.
Симидчиев подчерта, че националната здравна стратегия, приета през 2024 г., е важен инструмент за подобряване на здравните показатели. В нея са заложени конкретни мерки с измерими цели, но изпълнението им е останало на заден план, коментира той.
