Прецизната онкология вече удължава живота на част от пациентите с рак на белия дроб, панкреаса и мозъка. Подходът обаче зависи от наличието на конкретни мутации и достъп до подходящи лекарства Когато Стивън Хъф отива на изследване заради задух, той е на 29 години, не е пушил и се подготвя за сватбата си. Вместо обяснение на симптомите получава диагноза рак на белия дроб в четвърти стадий. Тумори са открити в белите му дробове, шията, гръбнака, черния дроб и мозъка.
Следващото изследване променя посоката на лечението. Анализът на повече от 300 гена в туморна проба показва промяна в ALK – ген, който участва в контрола на клетъчния растеж. Така Хъф получава алектиниб, лекарство, насочено към конкретната генетична промяна.
„Първото ми изследване показа, че почти всяко туморно огнище или се е свило, или е изчезнало напълно“, казва Хъф пред „Ню Сайънтист“.
От органа към мутацията Този подход се нарича прецизна онкология. При традиционното лечение видът на рака обикновено се определя от мястото, където е възникнал – белия дроб, червото, кожата или панкреаса. При геномното профилиране водещ е въпросът коя промяна в ДНК кара тумора да расте.
