Ракът на белия дроб често идва тихо. Затова ранното откриване е най-големият ни шанс.
Кашлицата, с която човек живее от години, или лекият задух, който приписваме на възрастта или на пушенето – тези неща често се оказват първите, но пренебрегнати сигнали. В практиката си виждам колко пъти заболяването е било открито късно именно защото симптомите са изглеждали „обикновени". Затова в месеца, посветен на информираността за рак на белия дроб, искам да говоря директно за това, което наистина има значение.
– Д-р Минчев, защо ракът на белия дроб толкова често се открива твърде късно?
– Защото в началото почти не боли и почти не пречи. Туморът може да расте месеци, дори години, без да дава ясни оплаквания. Хората се адаптират към кашлицата, към леката умора, към по-честите инфекции и си казват „така си е при пушачите“. В практиката ми много пациенти идват едва когато вече има кръв в храчките, силна болка или значителна загуба на тегло, или когато задухът започне да ограничава обичайните дейности. Тогава често заболяването вече е в напреднал стадий.В България това е особено изразено. Голяма част от пациентите, които виждам, идват в III или IV стадий. Това директно се отразява на резултатите – петгодишната преживяемост у нас остава около 8% при средно 15% за Европейския съюз. Не защото лечението е лошо, а защото започваме твърде късно.
