Какво означава, когато на един научен форум двама от присъстващите общо не повече от 200 души споделят, че техни познати са преминали през великолепно изпълнени, успешни тежки операции и по-късно са си отишли от инфекция с бактерии, резистентни на един, два, понякога на множество антибиотака? Това наблюдение от единичен, макар и реален случай от деня, няма претенция за статистика, но буди тревога.
Антибиотичната резистентност е способността на бактериите да се приспособяват и да устояват на медикаментите, създадени да ги унищожават. Устойчивостта не се развива от човешкия организъм, а от самите микроорганизми. Когато даден антибиотик се използва твърде често или неправилно, по-слабите бактерии загиват, но най-издръжливите оцеляват, мутират и се размножават. Стават това, което в разговорния език наричаме супербактерии. Резултатът е, че стандартните лекарства спират да им действат и дори познати и лесно лечими в миналото инфекции стават трудни за овладяване.
България е изправена пред сериозно здравно предизвикателство – трайно високите нива на антимикробната резистентност са достигнали ниво на сериозна заплаха за общественото здраве. Това стана ясно по време на национален форум с международно участие в София, организиран от Българската асоциация „Единно здраве" с подкрепата на Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести.
