Кой всъщност ще плати сметката за защитните бариери срещу азиатската офанзива и ще оцелее ли местната автомобилна индустрия в настоящата си форма Когато заклети съперници на пазара излязат с обща позиция, това рядко е просто съвпадение. По-скоро е вик за помощ. На тазгодишния парижки автосалон бяхме свидетели именно на такъв необичаен алианс. Висшият мениджмънт на Stellantis, Volkswagen и Renault се обедини около ултимативни искания към регулаторите в Брюксел: спешно смекчаване на екологичните стандарти, държавна подкрепа за местното производство и твърда защита срещу офанзивата от Азия.
Основната причина за тази невиждана консолидация е кристално ясна. Натискът над сектора е от няколко страни едновременно. От една страна стоят галопиращите цени на електричеството на континента и значително по-слабият интерес към автомобилите на ток спрямо първоначалните оптимистични прогнози на аналитичните агенции. От друга страна надвисва сянката на солени глоби за превишени CO2 емисии, които заплашват сериозно да обескървят бюджетите на европейските компании. Реториката вече не е просто предпазлива. Франсоа Прово, отговарящ за външните връзки в Renault, направо заяви, че липсата на гъвкавост от страна на Европейския съюз относно санкциите може да доведе до драстично съкращаване на производството на континента с над 300 000 автомобила.
