Емблематичните врати на легендарното купе са резултат от инженерно ограничение, породено от тръбната рама Когато Mercedes-Benz 300 SL се появява през 1954 година, вратите му изглеждат като детайл от бъдещето. Те се повдигат към покрива, а не се отварят встрани, и превръщат купето в един от най-разпознаваемите спортни автомобили в историята. Причината за това решение обаче не е била първоначално търсенето на ефектен дизайн. Вратите тип „чайка“ са отговор на конкретен инженерeн проблем. Серийният 300 SL е наследник на състезателния Mercedes-Benz W 194, разработен през 1952 година за завръщането на марката в международните състезания. Автомобилът използва лека тръбна рама, изградена от свързани стоманени тръби. Конструкцията осигурява висока твърдост, без да добавя излишно тегло, и помага на W 194 да спечели състезания като „24 часа на Льо Ман“ и „Карера Панамерикана“. Предимството на рамата има и цена. Тръбите от двете страни на кокпита са разположени необичайно високо и образуват дълбоки прагове. Именно там при стандартния автомобил се намират отворите за традиционните врати.