Днес се навършват 37 години откакто на 10 ноември 1989 г. в България започва процесът на политическа промяна, който постепенно довежда до края на еднопартийното управление и прехода към демокрация и пазарна икономика.
Тодор Живков е отстранен от поста генерален секретар на Българската комунистическа партия (БКП) след вътрешнопартийна акция, подготвена от представители на висшето партийно ръководство. Решението е взето в момент, когато комунистическите режими в Източна Европа вече са под натиск, а политиката на съветския лидер Михаил Горбачов променя отношенията между Москва и съюзните ѝ държави.
Живков е начело на БКП от 1954 г. и управлява страната в продължение на 35 години. През 1971 г. става и председател на Държавния съвет на Народна република България – пост, който го поставя начело на държавата. През този период политическата власт е концентрирана в ръководството на партията, а държавните институции действат в рамките на еднопартийна система.
В края на 80-те години обаче моделът е изправен пред сериозни затруднения. Икономиката страда от ниска производителност, външен дълг и неефективно управление, а общественото недоволство все по-често намира публичен израз.
