Българите защитават с кръв Съединението На 14 ноември (2 ноември – стар стил) 1885-та година сръбският крал Милан обявява война на България, а причината е Съединението между Източна Румелия и княжество България.
Обединението променя коренно съотношението между силите на Балканския полуостров и предизвиква реакция от страна на всички съседни страни. Сърбия не е доволна, защото нейната територия остава по-малка. Затова още на 27 септември същата година изпраща свои военни части към Трън. Те пресичат границата, но са отблъснати от българската войска.
Румъния също заявява, че ще търси разширение в Южна Добруджа. Гърция извършва незабавна мобилизация и заплашва, че ще нахлуе в турска територия, за да присъедини като компенсация части от Македония.
Международната общност също е привлечена от случващото се на Балканите. Великобритания подкрепя Съединението, защото вижда шанс да спечели позиции в уголеменото Княжество и в същото време да разклати руските позиции на Балканите. Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия се отнасят отрицателно към случилото се в България и искат възстановяване на статуквото от преди 6 септември 1885 година.
Като първи знак на неодобрение, Русия незабавно отзовава всичките си офицери от княжеството и нарежда на военния министър в правителството на Петко Каравелов Михаил Кантакузин, който също е руски офицер – да подаде оставка.
