Загубихме години в усилия за решаване на отделни проблеми в образованието. И става все по-трудно, защото към старите проблеми и погрешни предложения за решаването им постоянно се добавят и нови – като предложенията за задължително избираеми часове по религия, например, или въвеждането на един учебник по БЕЛ, история и география.
Докато се опитваме да гасим “пожарите” в образованието, става все по-реална опасността децата ни да израснат абсолютно неподготвени за живота, който идва след няколко години дори.
Крайно време е да се фокусираме върху голямата картина. И да насочим разговора към визията за необходимата цялостна и дълбока промяна на образованието. Само така България ще може отново да догони и да изпревари поне част от водещите държави в света, вместо непрекъснато да изостава.
Спешно е нашето образование да стане отново актуално, полезно и приобщаващо. Да развива потенциала и уменията за адаптиране, развитие и реализиране на идеите – през целия живот. Да подготвя младежите за свят, в който социалната интелигентност е също толкова ценна, колкото и техническите знания.
Затова освен знаещи децата трябва да израснат здрави, можещи, уверени, мислещи, креативни, активни, свободолюбиви, но също отговорни и съпричастни. Да обичат родината си и да допринасят за развитието на българското общество. Но и да могат да се реализират успешно навсякъде по света.
