"Водачът на революцията", "Братският лидер", "Кралят на кралете на Африка", "Лудият либиец", "Бедуинът" или "Бясното куче на Близкия изток" – множество прозвища на един единствен човек, когото светът в продължение на 42 години наричаше по един и същ начин – Полковник.
Муамар Мохамед Абу Миняр ал-Кадафи присъстваше на световната сцена като ексцентричен лидер, който не се събразява с никого, но неговото управление го превърна от революционен герой за либийския народ в международен парий.
В продължение на 42 години Полковникът ръководи с твърда ръка своята Джамахирия, развивайки собствена политическа философия и превръщайки се в най-дълго управлявалия арабски и африкански лидер, чиято власт не е унаследена.
До 20 октомври 2011 година, когато бунтовниците, които Кадафи презрително наричаше "плъхове", сложиха край на живота му, извличайки го от отходната тръба, в която 69-годишният диктатор се криеше именно като гризача, с който ги оприличаваше.
Елиминирането на Полковника обаче не роди мечтаната демокрация във Великата социалистическа народна либийска арабска джамахирия. 15 години по-късно равносметката разкрива съвсем различна реалност – срив на държавността, институционална парализа и превръщането на някогашната най-богата африканска страна в разпокъсана арена за сблъсък на чужди геополитически интереси.
