В село Чеканец, на 15 км от Драгоман, живеят 8 души. Казват, че са забравени, а надеждата за по-добър живот бавно се изпарява. Мечтаят за прости неща – пътят към селото да се ремонтира и да нямат проблеми с уличното осветление, тъй като районът е граничен. Как тече животът там където пустеещите къщи преобладават, а тишината е болезнено оглушителна – разказват Теодора Георгиева и операторът Иван Ставрев.
Те са шепа хора, 8 души – постоянните жители на Чеканец. Казват, че китното село, сгушено в планината, дава комфорт на душата им, но признават, че животът никак не е лесен. Автобусната спирка е мястото, което ги събира. Там два пъти в седмицата идва бус, който им доставя стоки от първа необходимост, а веднъж маршрутка осигурява връзката с Драгоман.
Димитър Илиев: "Тази маршрутка, която идва във вторник не може да се разчита на този превоз, може да се слезе до Драгоман, ама като отидеш сутринта, трябва да чакаш цял ден да се прибереш чак вечерта."
Венелин Евлогиев: "Идват децата от Сливница, ще ме вземат, закарат, иначе не става. Няма превоз, има маршрутка във вторник само."
