Демокрацията не изисква да мислим еднакво, но изисква да можем да живеем заедно. Защото след последния преброен глас, след всички спорове и обвинения ще продължим да живеем в една и съща държава.
Коментар на Мартин Атанасов:
Политиката у нас отдавна се е превърнала в мръсна дума. Попитайте случаен човек на улицата и вероятно ще чуете дълъг списък с причини да отхвърля политиците, партиите и всичко, свързано с тях. Но ако толкова много хора са отвратени от политиката, а онези, които все още се интересуват от нея, престават да разговарят помежду си, какво всъщност се случва с обществото ни?
Етикетът идва преди разговора, което го прави невъзможен Погледнете колко много въпроси ни разделят днес – войната в Украйна, еврото, Европейският съюз, религията в училище, социалните плащания, кирилицата, търговските вериги. Списъкът е безкраен.
Различните позиции по тези теми са напълно естествени. Проблемът е друг: все по-често не спорим с аргументите на човека отсреща, а с представата, която предварително сме си изградили за него. Ако подкрепяш едната позиция, значи си необразован, глупав или заблуден. Ако подкрепяш другата – си предател, родоотстъпник или войнолюбец. Етикетът идва преди разговора. А все по-често изобщо го замества. И това отдавна излезе извън рамките на политиката.
