– Васко, кое е по-стресиращо – в Афганистан или в линейката, когато отзад се вози човек, който буквално умира?
– Между Афганистан и България няма база за сравнение като работа, защото са две различни дейности. В едното охраняваш нещо, в другото спасяваш живот. Докторите, парамедиците, шофьорите на линейки, екипът, те не са богове, правят всичко по силите си, за да може човекът да живее.
– Има хора, които много се притесняват от все по-честите случаи на ударени кораби от дронове в Черно море и може ли, ако не дай боже стане напрежение у нас, да бъдем защитени. Според теб трябва ли да се върне казармата?
– Моето лично мнение е, че трябва да има казарма, но не във вида, в който е била едно време – две години наборна служба. Трябва да има военно обучение, трябва да има младото поколение досег с оръжието, трябва да има някакво обучение, за да защити сам себе си. Не говорим вече за родината, а за това да можеш сам себе си да опазиш. Мога да ви кажа и че Спешна помощ е в системата за национална сигурност и работещите в нея са освободени от запас. Тя работи постоянно, дори и във време на война.
– Ще имам специални въпроси и за линейките, но нека започнем хронологично. Кога замина за Афганистан и защо?
