Те са знаели къде отиват. Те са били готови да дадат живота си. С тези думи се описва саможертвата на българските летци, защитавали София по време на Втората световна война.
110 години след рождението на Димитър Списаревски поглеждаме към неговото поколение и завета, който оставя след себе си.
За своите 104 години Кирил Стоянов помни почти целия XX век. Роден през 1922 г., той прекарва детството си между София и Брусарци.
„Тия години, като бяхме в Брусарци, нямаше ток. Осветлението беше с газови лампи. Телефон нямаше“, спомня си той.
По време на Втората световна война Кирил служи като авиационен инженер. В началото на войната заедно със свои съученици управлява трамваи в София, тъй като много от мъжете са мобилизирани.
Помни и 22 юни 1941 г., когато научава за германското нападение срещу Съветския съюз.
По-късно постъпва в техническата школа към летище Марино поле край Карлово. Там се обучават 120 души, разпределени в три взвода по авиомеханика.
В същия въздушен полк служи и Димитър Списаревски, макар двамата да се намират в различни части на летището.
Според проф. Димитър Недялков от Националната военна академия поколението на Списаревски се отличава със силен ентусиазъм и стремеж към развитието на българската авиация.
В най-новото си изследване „Списаревски – живот в служба на България“ той разказва за личността на летеца отвъд военните му подвизи.
