На 23 октомври 1956 г. стотици хиляди жители на Будапеща излизат по улиците с искания за реформи, свободни избори и изтегляне на съветските войски. Мирната демонстрация бързо прераства във въоръжено въстание. Първо СССР се съгласява на отстъпки и изтегляне на войските от столицата, но после променя решението си: на 4 ноември съветската армия започва мащабна операция и потушава въстанието. Загиват хиляди хора, около 200 хиляди унгарци напускат страната.
Това събитие оказва значително влияние върху последващия ход на историческите събития. На първо място е значително подкопан авторитетът на СССР сред левите кръгове в Западна Европа, където дотогава е много висок. По-късно тази тенденция ще бъде засилена от потушаването на Пражката пролет през 1968 г. и от творчеството на емигриралите съветски дисиденти и писатели като Солженицин. Но процесът започва именно с Унгарското въстание.
Към средата на 50-те години Студената война продължава почти десет години. Европа е разделена на два лагера: в Западна Европа доминират САЩ, а в Източна Европа са се установили комунистически режими под контрола на СССР. През 1949 г. е създаден НАТО, а през 1955 г. — Организацията на Варшавския договор. През 1950-1953 г. се води Корейската война, в която САЩ и съюзниците им воюваха срещу Северна Корея, подкрепяна от СССР и Китай.
