Приятели, много ми е приятно всичко това, което се случва от половин година насам. Сякаш отново съм на 15. Като бях на 15, комунизмът умря. Тия дни гледам, възкръснал.

Младостта ми се върна, приятели. По кръстовищата те бият и стрелят от шефката на парламента до съседът, Европа отново е гнилият враг, червените ескадрони летят – тоя път даже буквално, а фашизмът процъфтява и трябва да бъде бомбардиран. Добре че са антифашистите, приятели!

Ей ги, Киев може и да не превзеха, ма Берлин взеха. Почти 40 години след падането на Стената, партията на Хонекер се завърна. Левицата спечели и обеща, че ще национализира жилища. Ура! А дано тоя път намажа, приятели. Тоест другари. На предните две раздавания не съм била родена или бях дете.

А какви хубави работи са раздавали. И в Берлин, и в София. У нас първо след 9 септември са раздали жилищата на фашистите в центъра. Петстайни, високи тавани, двойни врати в хола, дъбов паркет, ехеее. Всеки с голямо жилище на хубаво място е бил фашист, другари, и затова са му го отнели. А и не малка част от тия апартаменти и къщи са били така или иначе вече веднъж отнети от евреите. Затова първата работа на антифашистите беше да възстановят справедливостта и да изгонят фашистите от еврейските жилища, за да… си ги раздадат на себе си.