-Доцент Николова, вие консултирате по хранене и диететика пациенти от всички възрасти, какво показва опитът ви с лечение на деца с наднормено тегло?
– В последните години има, макар и все още слаба, тенденция родителите да обръщат по-голямо внимание и да са по-подкрепящи към децата си. Това много ме радва и поощрявам семействата да се обединим родители и лекари в тази трудна задача.
Но паралелно на това прави впечатление, че въпреки започващата промяна в нагласите повечето хора решават да потърсят помощ – независимо дали при личен лекар, ендокринолог, гастроентеролог, или към диетолог, при вече много очевиден проблем. Когато видят, че децата имат рязко повишаване на теглото, по-голяма обиколка на корема. Търсят помощ едва когато сравнят децата си с връстниците и забележат, че те са доста по-едри, а не при първите знаци за възникване на проблема.
Обичайно това осъзнаване се случва, когато децата преминат от активния начин на живот в предучилищна възраст и станат първи, втори, трети клас. Вторият критичен период е възрастта около пубертета, което е нормално – настъпват хормонални промени и те се проектират в ръста и в теглото. Чак когато разликата стане фрапантна, родителите се сепват и започват да търсят помощ.
