Аристократ на тишината. Душа от друг свят. Там, където музиката докосва нежността на безкрайното… Поет с цигулка в ръце. Отвъд видимия свят. И сякаш пренася звуците на душата, която помни небето…
Той е сплав от невинност, мъдрост и вътрешна свобода, която обикновено свързваме с литературните герои. Той е именно такова присъствие. Ако Малкият принц на Екзюпери беше пораснал, без да изгуби способността си да гледа на света с очите на душата, вероятно щеше да прилича на него.
С княжеска осанка, почти обезоръжаващо очарование и поглед, в който сякаш се срещат няколко различни времена, Даниел Лозакович притежава сценично присъствие, което трудно може да бъде описано с обичайните определения. Наричан от най-ранна възраст дете чудо, той отдавна е надраснал това етикетиране. Защото виртуозността, колкото и изумителна да е, е само най-видимата част от една много по-сложна личност. На живо той въздейства почти обсебващо – не с демонстративност, а с онази необяснима сила на хората, които сякаш носят собствена гравитация.
