Все по-често наблюдавам как отново разделяме българското общество на лагери. От едната страна поставяме потребителите, които са принудени да купуват скъпи храни, а от другата – производителите, които твърдят, че не получават достатъчно за труда и продукцията си. И двата проблема са реални. Но защо винаги търсим виновника единствено в другия?
"Нима Kaufland, Lidl или която и да е друга търговска верига може да реши проблемите на българската държава, икономика и земеделие?
Цената на една българска земеделска продукция не се формира само от желанието на производителя да спечели повече.
* Всички регулаторни изисквания, които държавата налага и които ние сме длъжни да спазваме.
И накрая – ДДС върху храните, което също участва във формирането на крайната цена за потребителя.
Всичко това струва пари. И тези пари не изчезват, когато някой напише поредния гневен пост срещу търговските вериги.
Нещо повече – от моя практически опит в земеделското производство и търговията мога да кажа, че в редица случаи българският производител получава по-добра цена за продукцията си от своите европейски колеги. Това обаче не означава автоматично по-добра печалба, защото разходите и производителността също имат значение.
Търговските вериги не са благотворителни организации. Те са бизнес.
