Разочарованието от политиците и липсата на убедителни кандидати са сред основните причини за ниската избирателна активност на първия тур на президентските избори. Кампанията, започнала с претенции за мажоритарен вот, се превърна в битка между политически лагери, а икономическите тревоги и темата за националната сигурност повлияха на избора на гласоподавателите. Това коментираха социолозите Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ и Добромир Живков от „Маркет ЛИНКС“.
По данни от паралелното преброяване, представени от Геновева Петрова, избирателната активност е около 22,5%, или приблизително милион и половина души. Така реалното участие се оказва значително под предварително декларираната готовност за гласуване, която в социологическите проучвания е била около 40%.
Според Петрова поредица от събития в предизборната кампания са повлияли върху решението на хората дали да отидат до урните. Сред тях са атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море, които поставиха националната сигурност сред водещите теми, както и други инциденти от последните дни.
„За съжаление на кандидатите и партиите, които стояха зад тях, кампанията се превърна в нещо като битка на племена“, посочи социологът от „Алфа Рисърч“.
