Срещите с вълнуващо изкуство променят човека – в тях се случват чудеса и се раждат мечти. В това е сигурен писателят Иво Сиромахов, който с музикалния спектакъл "Чудо. Вълшебният свят на изкуството" заедно с диригента Йордан Камджалов цели да покаже на децата красотата на класическата музика в съчетание със силата на словото. Разговаряме с него за тази значима кауза, за вдъхновителите, за всекидневната борба със забравата и за спасението на България, което ще дойде от пламъчето, запалвано в детските сърца.
– Г-н Сиромахов, какво е усещането да сбъднете детската си мечта със спектакъла "Чудо", чиято премиера беше в края на октомври?
– Тази моя мечта започна преди повече от 40 години. Бил съм десетинагодишен, когато моите родители – Бог да ги прости! – ме заведоха за пръв път в зала "България" на концерт на Минчо Минчев със "Софийските солисти" под диригентската палка на маестро Емил Табаков. Свириха Бах. На края на концерта големият Минчо Минчев покани на сцената едно малко момиченце с цигулка в ръка и с голяма бяла кордела в косите. Това беше малката Мила Георгиева. Двамата засвириха заедно и сякаш полетяха. С тях полетях и аз. В мен покълна мечтата някой ден да бъда част от подобно музикално чудо. И ето че толкова години по-късно все пак успях. Сбъднах мечтата си и усещането е велико.
