Груповата обсесия по езика най-често се появява в общества, които имат сериозни проблеми с "чистотата" на публичния живот Има нещо почти възвишено глуповато в квази амбицията да спасяваш един език от неговите собствени живи юзъри… упс, пардон, ползватели, пише Ивайло Нойзи Цветков.
Ако се чудите защо в последните дни всички пишат на "шльокавица" – ами защото националистическият опортюнизъм се опитва съвсем прозрачно да инструментализира в своя политическа полза лингвистичния пуританизъм, остатъчното патриотарско и груповата тревожност. Как? Като прокара на първо четене в парламента.
Заради този опортюнизъм – извън бурята на мемета и шеги – има опасност някой ден да ви глобят, защото сте казали или написали "ъпдейт", вместо "осъвременяване". Или пък "хаштаг", вместо "решеткозалепяне".
Ако някой ще се грижи за езика, нека му позволи да е жив Да, смешно е, но и не, не е. За мен има нещо почти възвишено глуповато в квази-амбицията да спасяваш един език от неговите собствени живи юзъри (упс, пардон, ползватели). Тя предполага особен политически цинизъм: да продадеш на масата убеждението, че езикът сякаш някога е бил съвършен, но оттогава насам постепенно нещо се е поразвалил под въздействието на чужденците, интернета, смартфоните, младите хора и други традиционни виновници за българските ни несгоди.
